Традиционна българска кухня – емблематични ястия

Като цяло наименованието българска кухня се разбира от основните съставки и ястия присъстващи в бита на българския народ. Едни от най-характерните продукти са киселото мляко и бялото сирене.

Киселото мляко е млечнокисел продукт съдържащ две бактерии – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, благодарение на които се храним с кисело мляко. Ако едната бактерия липсва няма да има възможна ферментация и няма да бъде възможно да се възползваме от този продукт, богат с лечебни свойства. Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията. Процесът на ферментация приключва по естествен път – чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава като млякото вкисва, а вкусът му става неприятно кисел.

Бялото сирене е ферментирал млечен продукт характерен за България. Сиренето се произвежда от пълномаслено краве, овче или козе мляко с добавка на закваска от бактерията Lactococcus lactis и Lactobacillus casei, както и на закваска от бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ – ИЗГРАЖДАНЕ НА ТРАДИЦИОННА БЪЛГАРСКА КУХНЯ

Със създаването на българската държава се сливат и кухните на траки, славяни и прабългари и така се изгражда националната българска кухня, като всеки етнос се включил с негови кулинарни традиции. Археологическите данни сочат че основните съставки на древната кухня в нашите земи са били традиционните за района – зеле, моркови, ряпа, лук, чесън, свинско, козе, пилешко и овче месо, млечни продукти, леща, грах, ечемик, просо, овес и пшеница.

През 16-17 век в българската кухня навлизат нови продукти открити в Америка. Те са фасулът, чушката, домат, картофи, царевица и слънчоглед, а в същото време от изток навлезли ориза, патладжана, черния пипер, джинджифила и риган.

След освобождението на България много от основните съставки започнали да липсват на пазара и биват заменяни с други като стритите яйца били заменяни с майонеза, свинската мас се с масло и киселите краставички с маслини. Въпреки дефицита на съставките се появяват емблематични за днешната българска кухня наименования като яйца по панагюрски, чушки бюрек, шопска салата, боб чорба и кавърма, а всичките тези ястия са ми любими.

ВРЕМЕ ЗА ЗАКУСКА

Българите като всички останали народи по света имаме традиционна закуска. Ще ви запозная с тези които са най-приети и най-любими – палачинка, мекици, пържени филии, баница, юфка, кускус, тутманици, принцеси с кайма и др.

ПРЕДЯСТИЯ – САЛАТИ И РАЗЯДКИ

В българската традиционна кухня са характерни различни видове предястия – салати или разядки като се приготвят предимно с пресни зеленчуци. Сервират се на трапезата преди основното. Най-характерни са шопската салата която се приготвя с домати, краставици, лук, печени чушки, настъргано сирене и магданоз. Зелената салата също е много предпочитана, приготвя се с маруля, репички, зелен лук и краставица. Салата Снежанка също не остава на заден план, прави се с кисели краставички, изцедено кисело мляко, смлени орехи, чесън и копър. Всички тези салати се овкусяват със сол на вкус, олио(зехтин) и оцет.

Що се отнася до разядките аз лично знам няколко различни рецепти, но традиционните са кьопоолу и лютеница. Няма човек в България които да не обича лютеница намазана на филия, а като се поръси със сирене става още по вкусно. Всички тези салати и разядки за които споменах, се сервират освен като предястия, така и като гарнитура към основното. Например кюфтета на скара върви със всичко споменато до тук, но аз лично когато имам месо в чинията, за гарнитура предпочитам шопска(домати и краставици).

Ако сте чели публикацията ми за Италия – Вкусове от Италия за чревоугодници значи знаете че както италианците имат предястие с различни видове салами и сирена, така и ние имаме такова предястие -чиния пълна с колбаси, луканки, различни видове сирена и кашкавали. Това предястие се сервира и като мезе, в случай че решите да се почерпите с предпочитания от вас алкохол.

ПЪРВО ЯСТИЕ – ВИДОВЕ СУПИ

Кухнята в България е богата и разнообразна откъм супи – зеленчукови, рибни, пилешка супа, крем супи и любимият на всички ни таратор. Таратора е студена супа и се приготвя предимно през лятото като се нарязва на ситно краставица, добавя се кисело мляко, чесън, копър, олио, сол и се добавя вода в зависимост каква гъстота желаете (препоръчително е 1:1). Но въпреки таратора, сред най-известните супи в традиционната кухня си остават шкембе чорба и курбан чорба. Лично аз предпочитам зеленчукова супа, пилешка и крем супа без значение с какви зеленчуци е приготвена. Всички супи се приготвят и сервират предимно за обяд.

ВТОРО ЯСТИЕ – ПЕЧИВА

В категорията печива влизат – печените във фурна, на котлон или на скара храни. За разлика от супите, печивата се сервират винаги като основно ястие. Най-известното печиво в България е баницата, въпреки че я приемаме като закуска. Що се отнася до най-известно основно ястие в категорията влизат: мусака, пълнени чушки, свинско/пиле с ориз, каварма, зелеви сърми, свинско/пиле със зеле, агнешка дроб сърма, кюфтета в сос, боб на фурна, пържени кюфтета/кебапчета, мешана скара, пържена риба и др.

Освен като основно, печивото може да бъде приготвено като отделен елемент. Например: кюфте, кебапче, пържола – сервират се с топла/студена гарнитура от зеленчуци.

АЛАМИНУТИ – БЪРЗО ПРИГОТВЯНЕ

Гладни сте и не ви се губи много време в кухнята, тогава вашето спасение са бързите традиционни ястия – аламинут. Най-популярните аламинути които се приготвят в домашни условия са: варени яйца, пържени яйца, омлети, миш-маш, кашкавал/сирене пане, сирене по шопски и др. Аз когато съм гладна и много бързам, си правя една принцеса/сандвич на скарата и съм готова.

ДЕСЕРТ – ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА

Сега като се замисля традиционните десерти не са много разнообразни. Най-известните са грис, крем карамел, мляко с ориз, бисквитена торта, кекс, крем нишесте, цедено мляко с боровинки, плодове и халва. От тези десерти всички са ми любими и няма как да напиша предпочитания.

ТРАДИЦИОННИ НАПИТКИ – ЕЛЕКСИР ЗА ДУШАТА

Най-употребяваните топли напитки в България са чаят, кафето, прясно мляко(с какао) и гряната ракия. До края на 90 те най-популярните студени напитки са били бозата и айрана, предимно се употребяват за закуска. Например: баница с айран или боза с тутманик. Въпреки че тези напитки имат положително влияние върху здравето на хората, популярността и употребата им постепенно спадат. Хората в днешно време предпочитат натурални сокове или минерална вода. Що се отнася до традиционните алкохолни напитки, най-популярни сред българите са бирата, виното, ракията и мастиката. Тези силни напитки се сервират предимно преди вечеря заедно с предястието.

ТРАДИЦИОННО МЕНЮ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ

Ние Българите също си имаме характерни ястия по време на празници. Такова меню приготвяме за Бъдни вечер, Нова година, Никулден, Сирни заговезни, Великден и Гергьовден. За Бъдни вечер задължително на нашата трапеза съществуват киселото зеле, сармите и чушките. За Нова година се приготвят капамата, баница с късмети и шоколадов сладкиш. За Никулден се приготвя риба, агнешко на Гергьовден, за Великден се омесва козунак, а за Сирни заговезни се прави баница и се поднася халва.

ЖИТЕНА ПИТКА/ПОГАЧА – ТРАДИЦИОННО ЯСТИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА КУХНЯ

Единственото ястие което се сервира на всяка една трапеза и на всеки празник е – традиционната житена питка (погача). Тя може да бъде приготвена по различен начин и с различна форма. Например питката за Бъдни вечер трябва да бъде содена, без млечни и животински продукти. Житената питка(погача) се приготвя по повод важни ритуали като брак, раждане, на 40 ден след раждането, престъпулка, кръщене и различни други празници с повод и без. Отгоре върху питката се оформя символ, за да подскаже за самия повод.