Нямах търпение да посетя паметника на връх Шипка и храмът в града и не че не съм била там напротив, но бях много малка и спомените ми от тогава са замъглени. Бях си подготвила маршрут за деня за това какво точно ще правим и кои места ще посетим. Първата спирка бе храм-паметникът Рождество Христово, втората спирка връх Шипка и третата и последна спирка Етър. Въпреки че в планът ми за пътуване първото място за посещение бе храмът Рождество Христово, публикацията ми за него незнайно как остана последна. Малко повече информация за другите ми две публикации връх Шипка и Етър вижте тук:
На път сме за православния храм, движим се бавно и все още не сме се срещнали с табелата ‘Шипка’, а в далечината блещукат златните куполи на манастира. Каква красота!



История за град Шипка
Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина, област Стара Загора в община Казанлък. Градът е малко селище съществувало още през времето на траките който населявали българските земи. Дори когато пътувате в посока Шипка ще видите табели за разни музей, подземия и светилища останали от траките. През 1936 г. България пада под османско владичество, а селището било основано с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османските турци градът бил запалван три пъти, като част от населението бяга и се заселва в Провадийско, а останалите се заселват в с. Шейново. Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.
Влизаме в град Шипка и не след дълго паркираме на паркинга на храм-паметника. Още при самото слизане от колата се усещат тишината, спокойствието и чистият въздух. Тук на паркинга ще видите магазинчета за сувенири, закусвални и веещи се български знамена поставени наоколо. След изкачването на калдъръмените стълби се открива гледка към западната предна част на храм-паметника и в този миг дъхът ти спира. Красотата и грацията която манастира излъчва е уникална, а виненочервеният цвят и белите орнаменти допълват за това.



История за Шипченския манастир
Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария. Манастирът е архитектурен шедьовър с уникален виненочервен цвят, със златни куполи и е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Той е посветен на загиналите войни от руско-турската освободителна война дали живота си за България. В подземието на храма се съхраняват костите на около 9000 руски и български воини, загинали по време на войната.



За изграждането на храм-паметника са набирани средства чрез дарения предимно от Русия, но и помощта от България не е липсвала. Строежът започва през 1885 г. под ръководството на руски архитекти и е завършен през 1902 г. Първоначално манастирът е бил руска собственост, но в последствие е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. Откриването е извършено през 1902 г. веднага след завършването му в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Храмът се посещава от около 800 хиляди български и чужди туристи всяка година което го превръща в една от най-популярните забележителности на България.
Архитектура спираща дъха
Храмът е изграден във формата на кръст, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, а до него е поставена внушителна кула-камбанария с височина 53 м. като най-голямата тежи приблизително 12 000 тона и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 офицери, войници и опълченци загинали по време на Освободителната война в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.



Във вътрешността – етапи за рисуването на стенописите
Във вътрешността на паметника се запознахме с изящните стенописи украсяващи цялата сграда. Изграждането на стенописите се осъществява на два етапа: първият е през 1902 г. и се извършва от професорите Г. Месоедов и А. Митов, а вторият етап е между 1957 г. и 1959 г. с ръководител Н. Ростовцев. Красивият иконостас резбован от липово дърво е изцяло позлатен и прави изключително голямо впечатление. По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Св. Пантелеймон” в Атон.



В градините на манастира
Преди да влезете в храма ще преминете през озеленена градина където може да поседите на поставените пейки и да се насладите на храмът отстрани. Обиколката около манастира е задължителна, а и само така може да се насладите на красотата му. Наоколо ще видите детски кът, фонтан и кафене където може да се насладите на напитките с уникалната гледка към чудният манастир. Една такава разходка дори и само до храма, напълно си заслужава и трябва да бъде посетен от всеки един българин обичащ родината си.




Важни събития за Шипченският манастир
- Шипченският манастир е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 92!
- През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата!
- Храм-паметникът става част от историческо-архитектурния резерват Шипка-Бузлуджа!
Забележителности в околията:
© My-travel-adventures 2026

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.





Вашият коментар