Етър – Регионален етнографски музей на открито

В един страхотен ден решаваме да посетим връх Шипка, църквата в село Шипка и Архитектурно етнографски музей – Етър. Това са все места които никога до сега не бях посещавала. Влизаме през портите на Етъра за първи път и се срещаме очи в очи с една отминала епоха която е оставила следите си в нашето време. Етнографския музей е основан на 7 септември 1964 г и е част от 100-те национални туристически обекта. Идеята за създаването на музея е на Лазар Донков, чийто паметник може да бъде видян в центъра на комплекса.

Музеят е разположен на около 10 км от град Габрово в една от най-красивите местности по течението на река Сивек. Малко след обяд пристигаме на паркинга на Етъра, единствения музей на открито в България с действаща жива експозиция на открито, където посетителите могат да се запознаят с бита и традициите на българите, старите занаяти и културата в една отминала епоха.

Колекция от действащи водни съоръжения в Етъра – единствената сред европейските музей

Колкото повече навлизаме навътре, толкова по бързо се вписваме в атмосферата на Етъра. Тук са разположени около 50 обекта, като технически съоръжения за вода и занаятчийски работилници. В етното село се намира единствената в България колекция на народна техника на вода съдържаща 10 експоната и е една от най – добре организираните технически колекции сред европейските музеи на открито. Това е единствената причина водното колело да се превърне в една от емблемите на музей „Етър“. Едно от най- важните неща тук е че всички обекти са в действие и работят така както са работили в миналото.

В миналото е съществувала вадищна система, като в наши дни е коригирана и оформена. Тази система е работила като самата вода задвижва механизми които перат, мелят жито, тепат вълнени платове, стругуват съдове от дърво и изплитат вълнени нишки. Представете си как възрожденците от миналото са успели да изградят тази система без абсолютно никакъв ток. Това е нещо велико! И всички представени експоната в Етъра са работели благодарение на водата задвижвала механизмите.

Първите обекти които ще видите когато влезете в музея са точилото, тепавица, воденица караджейка, валявицата и струг за гаванки и солници. Следващите обекти са гайтанджийска одая, струг за бъклици, бичкиджийница и воденица долапкиня.

Как работи Точилото? Видео

Точилото използва силата на водата. Как работи? Задвижването с вода увеличава ефективността при заточване на ножове, брадви и тесли. На вретеното е закрепен точилен камък, точно както се вижда на видеото и колкото по силно тече водата, толкова по-бързо върти точилото.

точилото

Как работи Тепавицата?

Тепавицата се използва за обработка на вълнени платове, а целта и е да заздрави и уплътни тъканта и да получи мъхеста повърхност. Процесът продължавал от 2 до 14 часа в зависимост от вида на изделието, а през това време се извършват различни процеси като намятане, разрязване и наливане на гореща вода. Тепавицата е оригинална и е заварена на терена, била е собственост на Йордан Партенев. Полуразрушена Тепавицата е била реставрирана и пусната в движение за откриването на музея през 7 септември 1964 г.

Воденица Караджейка, Воденица Долапкиня и Валявици

Съществуват две различни Валявици в музей Етър като едната се намира в началото, а другата в края на комплекса. Валявиците функционират като в дървените легени се поставят вълнените тъкани (китеници, халища и др.). При самата обработка те омекват и получават мъхеста повърхност. Продължителността на валяне трае от 5 до 10 часа в зависимост от дебелината на тъканта и температурата на водата. Валявиците са се използвали за пране на постелки и завивки и не е било нужно да се добавя прах за пране. Валявица 1 създава хоризонтално въртеливо движение на тъканите, а при втората вертикално биене и въртене.

Гайтанджийска одая

Всички чаркове за плетене на гайтан(вълнен шнур) се намират в специална къща наречена – Гайтанджийска одая. Гайтана(вълнен шнур) се използва за украса на традиционното българско облекло. Тя задължително е опряна до вадището, поради това че приложението на водата е като двигател за гайтанджийското производство. На горният етаж се намират всички чаркове, а на долният механизмите които ги задвижват.

Часовникова кула

Да се знае: Народ които не поддържа традициите си е обречен на забвение! Така пише на каменната плоча в ниската част на часовниковата кула. Уникалното творение е изградено по пълно подобие на габровската часовникова кула от създателя на музея Лазар Донков.

В „Етъра“ кипи живот какъвто е бил и през Възраждането. Занаятчийската чаршия

Продължаваме да вървим върху калдъръма и стигаме до градската чаршия. Това е главната градска улица в Етъра включваща цветни къщи от Възраждането, занаятчийски работилници показващи таланта на възрожденците, а докато наблюдавате работата им може да си закупите ръчно изработени предмети от метал, кожа, вълна, глина и дърво! Работилниците представят най-характерните за района занаяти. Какво представлява една възрожденска къща? Ако сте чели публикацията ми за Созопол, значи знаете какво представлява една такава къща с една малка разлика тук първият етаж е дюкян, а на вторият е жилището. Във всяка една къща може да наблюдавате производството на различни изделия изработени по традиционен начин. Коя къща ме впечатли най-много?

Саковата къща – една къща от Възрождението

Най много ме впечатли Саковата къща боядисана със светло син цвят. Вторият етаж е нареден с многобройни прозорци точно така както е било едно време, а вътре е показан интериор на търговско жилище. В началото на 20 век къщите на габровци започнали да се променят не само отвън, но и от вътре. Било важно разпределението на стаите като едно от помещенията се оформя като гостна. На една от стените задължително има бюфет, а вътре в него чаши за кафе, чай и чаши за ликьор. Бялото сладко постепенно започва да присъства на масата във всяка къща, а когато идвали гости ги черпели с него. Сладкото се сервирало с лъжица в чаша с вода, а по някога към него поднасяли кафе, сладки и домашен ликьор от вишни наречен – вишновка. Тази почерпка станала като част от обществения живот на жените. На първият етаж е търговския дюкян където се продавали изделия изработени от майсторите на народните занаяти.

Няколко задължителни храни които трябва да вкусите

Не е нужно да опитвате всички изделия, изберете да вкусите това което обичате. Бялата къща която виждате от ляво на снимката е прословутата фурна. На приземния етаж е изградена пещ където се пекът тестените изделия, а на вторият етаж е помещението където продуктите се смесват и омесват. Идеята на създателя на музея Лазар Донков е да възстанови производството на симид(хляб). За омесването на симида са нужни само качествени продукти като фино бяло брашно и нахут от който се хваща маята в продължение на 10 часа и други съставки. Нахутът допринася за специфичния аромат на симида. Наричат го още парен хляб, защото втасва в шкафове на пара. Тук от фурната на чаршията може да вкусите геврек, боза, топли сиренки, кифли с мармалад, хляб, а в шекерджийницата може да вкусите от халвата, домашни бонбони, локум и други захарни изделия, а ако се качите на втория етаж над шекерджията, ще се насладите на кафе сварено на пясък. Днес на гостите се предлага турско кафе на пясък, чай и бяло сладко приготвени по запазени от миналия век рецепти.

Какви занаятчийски работилници има на чаршията в Етър?

Тук на улицата на Занаятчийската чаршия има общо 16 различни работилници. Те са Шекерджийска, Хлопкарска, Домашни занятия, Сарашка, Куюмджийска, Кожухарска, за народни музикални инструменти, Грънчарска, Бакърджийска, Дърворезбарска, Иконописна, Ковашка, Мутафчийска, Табашка, Фурна и Шарланджийска.

Занаятчийската чаршия дава съвсем ясна представа за възрожденската атмосфера от миналото. Всички тези работилници ни показват съвсем точно най-характерните за района занаяти.

Важна информация!

Етъра се намира на ул Генерал Дерожински, 144 Габрово
Работи от октомври/април – 09:00 до 17:00, май/септември – 09:00 до 19:00
билет възрастен – 10 лв.
дете над 4 г – 4 лв.
за пенсионери – 5 лв.
семеен билет с деца до 18 г – 19 лв.
за деца до 4 г възраст и инвалиди – вход свободен

Важни ежегодни събития в Етъра!

От 15 до 25 февруари се провежда фестивал за изработване на мартеницата, но само с предварителна заявка. На 3 март се празнува освобождението на България, а на 8 април се празнува Лазаров ден, като се пресъздава обичая лазаруване. На 13 април (Велики четвъртък) се провежда демонстрация на боядисване на яйца. 29 и 30 април са посветени на струговете в Етъра, а 6 и 8 май са дни посветени на водениците. На 8 и 9 юли е денят на водните съоръжения посветени на валявиците, а 12 и 13 август са дните на бичкиджийницата. Всяка година от 1 до 3 септември в Етъра се провеждат и панаири на традиционните занаяти, включващи фолклорна програма, изложби и изложения. Още два специални дни 22 и 24 септември, посветени на гайтанджийницата. Още едно събитие посветено на коледните празници е работилницата за изработване на коледни играчки и сурвачки за сурва, което е с предварителна заявка в случай че решите да участвате. Коледната работилница започва работа от 1 до 23 декември.

Да кажем че огладнеете. Къде да хапнете?

Точно срещу входа на музей Етър се намира ресторант – Механа. Не само ще я забележите, но и ще усетите вкуса на димяща скара разваляща чистият въздух. Тук се предлага българска кухня, а кюфтетата и кебапчетата на скара, най-уникалните които съм яла до сега.

Благодарение на Лазар Донков днес можем да видим следите оставени от една отминала епоха. Благодарение на него научих, че всички механизми могат да работят не с ток, а чрез задвижването на водата. Това е една от най-интересните за мен публикации в сайта ми, за които съм писала! – От мен!