Българска следа в Брунате – Балконът на Алпите. КАРТА

Brunate се намира в провинция Комо и стои като тераса над езерото Комо. От тази тераса се откриват уникални гледки към цялата западна алпийска дъга, долината на река По и Апенините, които правят Брунате известен с името – Балконът на Алпите.

СЪДЪРЖАНИЕ

ТРИ СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО БРУНАТЕ/BRUNATE

за някои Брунате произлиза от Prunear което означава – град роден сред тръни
други го вземат от келтския термин Brunear което означава – планина на изток
според друга теория обаче Brunate произлиза от термина с германски произход Brunnen което означава – източник (това вероятно се дължи на многото извори, които текат в общинския район като извора Писаротино)

ОТКРИТИ НАХОДКИ

През 1895 г по време на разкопките в Брунате за изграждането на изба в историческия център, са открити находки (два пръстена, глобус, гривна, висулка и парче верига) предполагащи заселване на келтски племена от 6 век пр. н. е. По-късно през 1909 г в една от вилите на улица Писаротино, са открити урна за пепел, теракотени купи и чаши, два бронзови пръстена и кехлибарено мънисто (доказващи живот на келтски племена).

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Важен момент за Брунате е основаването на църквата Свети Андрей и през 1340 г селото се превръща място на религиозна изолация, поради трудния достъп до града. Тази изолация продължава до 1817 г, след което е построена пътека за мулета, която свързва селото директно с град Комо. Много по-късно са изградени двата тесни пътя с множество завой, за карети (един от Комо и един от Тавернерио), които все още се използват за достъп до града. В началото на 19- 20 век от малко средновековно селско селище, Брунате се превръща в известна дестинация за богати милански семейства. Селото достига своя блясък когато се изгражда казино, което е затворено след Втората световна война. През 1894 г потокът от туристи към Брунате ставало възможно чрез построяването и изграждането на фуникуляра Комо-Брунате. Този туристически поток продължава до Втората световна война. Брунате губи автономията си, превръщайки се в част от Комо.

Започвайки отново селото губи популярност и престава да бъде известен туристически курорт и почти всички хотели в Брунате фалирали. Брунате се превръща от елитен ваканционен курорт до туристическа дестинация. Например типичен посетител като мен, се ограничава до посещение на историческия център, фара Волта, панорамните тераси и вила Белависта ( къщата на Пенчо Славейков). Оставям ви карата от която може да се ориентирате по лесно!

КАРТА/MAPPA

ВЪЖЕН ТРАМВАЙ КОМО – БРУНАТЕ

Как да стигнете до Брунате? Въжената линия е транспортно средство и единствената крайградска линия която засяга града, извършва маршрута Комо-Брунате само за 7 минути. Въжената линия е с височина от около 500 метра и с максимален наклон. По време на маршрута Комо-Брунате обърнете се в посока езерото и ще можете да се насладите на красива гледка към град Комо. Пред станцията за пристигащи през голям прозорец можете да видите машинното отделение, което позволява работата на самия фуникулер, а когато слезете последвайте табелите за малкия площад. Когато стигнете на площада ще видите няколко маси от близкото заведение и две, три сергии за сувенири. Въжената линия попада в забележителните места на град Комо и Брунате.

Важна информация:

Работно време фуникуляр от понеделник до петък – 06.00 – 22.30, събота и летния период от 06.00 – 24.00
Адрес – Piazza Alcide de Gasperi, 4
Времетраене до точка А до Б – 7 минути
билет възрастен в едната посока-3,60€
двупосочен билет възрастен-6,60€
деца до 4 годишна възраст – пътуват безплатно

БРУНАТЕ – СПОМЕНЪТ ЗА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Имаме българска следа в малкото селце, ще ви разкажа каква е тя и какво свързва България с Брунате. Пенчо Славейков е известен български поет. През март 1911 г Славейков е командирован в няколко столици (Истанбул, Атина, Неапол, Соренто и Рим) за да се запознае с библиотечните сгради и с тяхното развитие. След завръщането си в София Славейков се отдава на усилена работа като завършва 2 част на Кървава песен и подготвя антологията Немски поети. През юли 1911 г министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека, понижава го като уредник на училищния музей. Славейков не приема длъжността и заминава за Цюрих, където го посреща любимата му Мара Белчева. Силният душевен гняв влошава здравето му, прави много усилия да работи и през ноември се премества в Рим, после във Флоренция и накрая в Милано където успява да завърши последните си творби. По- късно търсейки лек за тялото и душата си, Славейков заедно с Мара Белчева се насочват към планината и така намират утеха в курорта Брунате и вила Bellavista. Той е живял тук до края на дните си, а в негова чест през 2007 г е издигнат бюст в двора на къщата му. Погребан е в селското гробище като през 1921 г костите му са пренесени в България.

Как самият Славейков описва Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори. Брунате въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Полезна информация:

Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 г в Брунате, Италия
В последните си дни живее с партньорката си Мара Белчева във вила Белависта
През 1921 г костите на Славейков са пренесени в България

ЦЪРКВАТА СВЕТИ АПОСТОЛ АНДРЕЙ / SANT’ANDREA APOSTOLO

Sant’Andrea Apostolo е енорийска църква посветена на един от апостолите на Христос – Андрей и се намира на Пиаца дела Киеза точно срещу къщата Bellavista на поета Славейков. Тук се съхраняват мощите на блажената – Maddalena Albrici. В църквата се намира и тръбен орган датиращ от 1827 г и направен от строителя на органи – Престинари от Маджента. Фасадата на църквата е розова на цвят, а в предната и част е изградена каменна чешма.

ФАРА ВОЛТИАНО – FARO VOLTIANO

Оттук след кратка разходка от около 30 минути достигате фара Волтиано, осмоъгълна кула издигната по повод стогодишнината от смъртта на Алесандро Волта. Вътре в кулата има вита стълба от общо 140 стъпала и води до два различни балкона, от които можете да се насладите на уникална панорама. От залез до зори фарът последователно излъчва зелена, бяла и червена светлина. От тук продължаваме към улица Писаротино, за да открием другата уникална гледка към Алпите. По пътя преминаваме през тесни улици и калдъръмени пътеки, украсени със зеленина.

💥 За да се насладите на зеленината, планината и на хоризонта към езерото, най-доброто време за посещение на Брунате е през пролетта или лятото! В случай че сте тук през зимния период, рискувате да се натъкнете на мъглив хоризонт от панорамната тераса. Възможно е да духа силен вятър или да завали дъжд, което съвсем не е приятно!

ОТ ТЕРАСАТА НА УЛИЦА ПИСАРОТИНО – BALCONE SULLE ALPE

За да стигнем към следващата тераса с уникална гледка към Алпите, трябва да се върнем от фара Волтиано и да спрем на площад Пиаца дела Киеза и до църквата Sant’Andrea Apostolo. След това тръгваме от църквата по улица Писаротино и преминаваме през целия път докато стигнем един от балконите, изпъкнал над езерото Комо.

ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, ЗЕМЕДЕЛИЕ И КУЛТУРА

Земеделието и горското стопанство в миналото са били от голямо значение за икономиката на Брунате, посевите са били разположени в района на Лагето и са били подредени на изкуствени тераси. Всички зеленчукови видове са отглеждани там с изключение на картофите които не са се приспособили към вида на почвата. Brunate е бил известен на цялата територия на Larian и по точно с отглеждането на лук и плодови кестени, но след Втората световна война отглеждането на зеленчуци и кестени е напълно изоставено, а изкуствените тераси били покрити с дървета и храсти. В Брунате никога не е съществувала възможност за изграждането на фабрики. Въпреки това през 20 век е била отворена скромна семейна индустрия, но споменът за нея е почти изгубен. Във фабриката са се произвеждали паста за зъби и вода за уста Pyorresan, ръководена от хърватския химик д-р Падарко. Синовете на Падарко тръгнали в друга посока и по този начин индустрията затворила.